Шокиращите факти след последния епизод на „Чернобил“

Да бъде учен, означава да бъдеш наивен. Толкова усърдно търсим истината, че забравяме колко много хора не искат да я узнаем. Но тя е някъде там, дори да не я виждаме, дори да не искаме да я видим.

Истината не се влияе от нуждите и желанията ни. Не се влияе от правителствата ни, от идеологиите, от религиите ни. Ще стои в очакване до вечността. От Чернобил получих този дар. Преди се боях от цената на истината, но сега само се питам: Каква е цената на лъжата?

  • Валери Легасов отнема живота си на 51 г. на 26 април 1988 г. – точно две години след взрива в Чернобил. Аудиозаписите на мемоарите на Легасов циркулирали из съветското научно общество. Заради самоубийството му нямало как да бъдат пренебрегнати.

След смъртта му съветските власти най-накрая признали за недостатъците в проектирането на РБМК реакторите. Реакторите били преоборудвани, за да се предотврати нова авария като чернобилската.

  • На Легасов помагали десетки учени, които работели с него неуморно в Чернобил. Някои от тях се изказали против официалната версия и били подложени на публично унижение, арести и каторга. Образът на Уляна Хомюк е създаден като събирателен на всички тях и да почете тяхната отдаденост и служба в името на истината.
  • Борис Шчербина умира на 22 август 1990 г. – четири години и четири месеца след изпращането му в Чернобил.
  • За ролята си в аварията Виктор Брюханов, Анатоли Дятлов и Николай Фомин са осъдени на 10 години тежък труд.
  • След освобождаването си Николай Фомин се връща на работа в атомната електроцентрала в Калининград, Русия.
  • Анатоли Дятлов умира от лъчева болест през 1995 г. Тогава е на 64 г.
  • Тялото на Валери Ходемчук така и не е извадено. Той завинаги ще остане погребан под 4-и реактор.
  • Дрехите на пожарникарите все още са в мазето на припятската болница. До ден днешен са силно радиоактивни.
  • След смъртта на съпруга й и дъщеря й Людмила Игнатенко получава множество инсулти. Лекарите й казват, че повече няма да може да зачене. Грешали са. Тя живее със сина си в Киев.
  • От хората, наблюдавали пожара от железопътния мост, се съобщава, че няма оцелели. Наричат го „Мостът на смъртта“.
  • 400 миньори работят денонощно един месец, за да предотвратят разтопяване. Счита се, че поне 100 от тях не доживяват 40 години.
  • Разпространено е твърдението, че тримата гмурци, които източили резервоарите, са мъртви заради героизма си. Всъщност и тримата са оцелели след престоя в болницата. Двама от тях са живи и до днес.
  • Над 600 хил. души са изпратени да работят в забранената зона. Въпреки случаите на заболявания и смърт поради радиацията, съветската власт не пази данни за техните съдби.
  • Забранената зона от Беларус и Украйна се простира на 2600 кв.км. Приблизително 300 хил. души са изселени от домовете си. Било им казано, че е временно. Все още е забранено да се върнат.
  • Михаил Горбачов председателства Съветския съюз до неговото разпадане през 1991 г. През 2006 г. той пише:

„Аварията в Чернобил вероятно беше истинската причина за разпадането на Съветския съюз“.

  • През 2017 г. беше завършена работата по новия саркофаг на Чернобил. Стойността му е почти 2 млрд. долара. Проектиран е да издържи 100 години.
  • След аварията има драматичен скок на раковите заболявания в Украйна и Беларус. Най-често срещани са сред децата.
  • Никога няма да узнаем истинската човешка цена на Чернобил. Повечето оценки варират от 4 хил. до 93 хил. смъртни случая.
  • Официалната равносметка на Съветския съюз, непроменена от 1987 г, е за 31 смъртни случая.

Подобни новини

Автор: Росен Димитров

Бъди фоторепортер. Изпрати ни снимка на това което те е впечатлило, ядосало или харесало. Не забравяй да ни напишеш място, твоето име и кратко описание. Сподели с приятели за премиера на филм, постановка, фестивал, представление, премиера или организирана от Вас изложба! Телефон за контакти: 0896/020004. Изпратете инфо на e-mail: tvoetoinfo@gmail.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *