Изсветляване на пазара за домашни и фермерски храни целят два документа- Правилник за ползване на фермерските пазари и Наръчник за мерките за безопасност на предлаганите храни в къщи за гости. Тези документи за първи път въвеждат официални определения за фермерски пазар, местна храна, фермерска храна и занаятчийска храна.
"До момента липсва формулировка за фермерските пазари и тези, които се провеждат от години наред в големите градове на страната се причисляват към всякакви тържища, на които се предлага нелегално произведена храна. Ние искаме да се разграничим от такива мероприятия и да градим имидж пред потребителите затова, че съблюдаваме мерки за безопасност на храните", каза Гергана Кабаиванова от фондация "Локалфууд", един от авторите на документите.
Правилникът ще въведе и контролирано предлагане на домашни храни на фермерските пазари в селските райони. Ще бъдат въведени граници на честота и количество, при което може да се твърди, че тези храни са под границата на тривиалност и когато минат тази граница трябва да бъдат регистрирани по закона за храните.
"При къщите за гости казусът е такъв, че съгласно Наредбата за категоризиране на обектите за хранене и настаняване, те и в момента имат право да предлагат домашни храни само на гостите, които нощуват в тях. Ако регистрират домашни кухни по закона за храните, което ние предлагаме в тези проектни мерки, те ще имат право да предлагат храна на всякакви гости, които преминават през обекта им, ще могат да предлагат до крайни клиенти, чрез онлайн продажби, включително и да участват на фермерски пазари."
Предлага се следната дефиниция на фермерски пазар – постоянно или регулярно градско събитие за представяне и продажба на местни фермерски и занаятчийски храни. Могат да участват единствено регистрирани производители по закона за храните, по Наредба 26 когато касае продукти от животински произход, регистрирани винари, регистрирани производители на бира и ракия, събирачи на билки и гъби, регистрирани в горските стопанства, производители на нехранителни продукти, които имат естетическа и творческа стойност.
Радослав Младенов е собственик на къща за гости в региона- до село Фалковец, на 14 км от град Белоградчик. Според него, добре би било българският туризъм да стане по- различен и по- разпознаваем. Ако успеят къщите за гости да регистрират кухни, ще бъде много по-добре:
"Добре би било самите къщи за гости да мислят в тази насока – да предлагат нещо, което е местно, регионално, семпло, хората търсят точно това."
Снимка: Фейсбук СИНЕВКАМая Ангелова е производител на сладка от горски плодове в село Превала, община Чипровци. Регистрирала е работилница за преработка на горски плодове в домашни сладка и мармалади. Условията, да регистрира такъв обект обаче, са като на голям завод, който произвежда 100 хиляди бурканчета на ден. Първоначално замисълът на фермерските пазари е бил един, сега могат да се видят големи производители, които предлагат на големите вериги и в същото време предлагат продукти и на фермерските пазари като фермерски, коментира Мая Ангелова:
"Което за мен е малко учудващо. Трябва да има нещо като производство, за да може самият потребител да е сигурен, че наистина получава фермерски продукт."
Тереза Груева със семейството си са производители на годжи бери в село Върбово, община Чупрене. Споделя, че интересът към фермерските пазари е голям и хората търсят домашно приготвени храни и продукти. Производителите трябва да са улеснени при участие във фермерски пазари:
"Трябва е максимално опростено. Иначе, ако искат супер бумащини с всички изисквания няма да може да се спази точно духа на този фермерски пазар. Ако се изискват всички тези неща, които изискват от големите производители, то няма да са фермерски пазари. На колкото фермерски пазари съм била, никога не е имало прекупвачи."
Теодор Вълчев е собственик от 2015 година на козеферма и предлага млечни продукти. В началото продавал на фермерските пазари без регистрация по Наредба 26. Причината- липсата на средства, които да инвестира в изискванията:
"Няма как човек да тръгне и да се регистрира по тази наредба без да е завъртял малко допълнително пари, за да може да инвестира в съответните изисквания, които има Агенцията по храните. Спазвал съм всичките хигиенни изисквания, които са необходими за преработката на млякото. Моето мнение е, че трябва да се даде малко повече свобода на хората, които се занимават със земеделие, да бъде по-лесен достъпът им до пазарите и да има регламент, според който да не се допускат търговци, а да бъдат само производители."
Още по темата може да чуете в звуковия файл. Прочети още