0

На Гергьовден всеки стопанин обикаля нивите си и бодва в чернозема разлистено клонче. Този обичай е свързан с легендата за Свети Георги, който обхожда посевите и полята, за да завали дъжд, от който всяка капка става жълтица, разказва за традициите на празника етнографът в Регионалния исторически музей в Добрич Лена Кирилова.

По думите й според традиционните вярвания Гергьовден бележи началото на новата селскостопанска година. Когато всичко се събужда за нов живот и започва великото тайнство на пролетта, у човека отново се ражда надеждата за щедрост на земята, за здраве и берекет, за честити дни.

Приготовленията за празника започват с брането на цветя, зеленина, разцъфнали клонки и млади и стари тръгват към поляните, припомня етнографът.

За Гергьовден се приготвят и обредни хлябове, каквито са подредени и в експозицията на Етнографската къща-музей в Добрич. В ситото, с което се пресява брашното, се слага китка от билки. Облечена в празнична премяна, невестата замесва тестото с мълчана, цветна вода и го оставя да втаса, покрито с женска риза – да се раждат повече женски агнета.

Нощвите се остъргват със сребърна пара, а с водата стопанката ръси за здраве къщата, челядта и кошарите. Празничните хлябове са три вида – за трапезата, за овчарите и кошарата, и за раздаване, казва Лена Кирилова.

Тя добавя, че според традицията празничната общоселска трапеза се прави винаги на зелено – на полето, до кошарите, до оброчище на Свети Георги. Най-старият стопанин прекадява и благославя – да се множи стоката, да са пълни с жито хамбарите, здраве и берекет да има.

Росен Димитров
tvoetoinfo@gmail.com; +359896020004

Нови 5 случая на COVID-19 в област Хасково

Previous article

Вече работят музейните обекти на открито във Велико Търново

Next article

You may also like

Comments

Leave a reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *