Възстановка на средновековна кухня

Човекът винаги е имал желание за пътуване във времето. Един от методите, които човечеството използва от дълбока древност, е методът на историческата възстановка или реконструкция.

Историкът и културолог Петя Крушева разказва в “Нашият ден“ за своите методи:

“Методът на историческата реконструкция цели възпроизвеждане на наличната информация и намиране на онази информация, която по един или друг начин е стигнала до нас. Било защото е унищожена, било защото не е била написана. От друга страна обаче, докато възпроизвеждаме, за да направим дреха или някакъв съд, или въоръжение, или някакво ястие, ние влизаме буквално в обувките, в рамките, в калъпа на средновековния човек.

Гледаме с неговите очи, мерим света с неговия аршин. Това дава още една допълнителна възможност на изследователя да си обясни защо дадени процеси са се случили по този начин, а не по друг. Именно затова този метод отдавна е официално признат, възприет като научен и достатъчно достоверен метод в западните университети. И ако се спазват всички фактори за него, то той може да даде една достоверна информация от около 80-90%, което е твърде надеждно и твърде добре, отколкото абсолютно нищо.“

Средновековен фестивал в крепостта “Царевец“

Основни изисквания

“Основните неща, които трябва да се спазват в реконструкцията, са: когато се възпроизвежда нещо, то да бъде със същите естествени материали, от които е бил изграден предметът тогава. Или поне максимално близки и подобни до него. Със същите инструменти и технология. За да можем ние точно да стигнем до крайния резултат, който ни е известен като някакъв артефакт. Било от музея, който виждаме като археологическа находка или в миниатюра, или просто е описан в изворите.“

“На Запад този метод на реконструкция излиза извън университета и започва да изпълнява други цели. Там като цяло тези култури и Западната, а и Русия, говорим за държави, които са били империи. Които са взимали доста от другите народи, по-малко са давали. Разполагат с изключително богат архив и материална база, въз основа на която да направят тези реконструкции, затова те са много по-пищни, по-детайлни, по-подробни.“

Средновековеп фестивал в крепостта “Царевец“

Средновековна кухня

„Ако вземем за пример храненето и какво средновековният човек е разбирал под здравословно хранене? Доколко това е съществувало като норма? Оказва се, че храненето в средните векове, наред с всичките икономически фактори, критерият, който определя какво да има или да няма на трапезата, е религията. Тя класифицира добрите и лошите храни, позволеното и грешното.“

Крепостта ЧервенМузей на бъдещето

Проф. д-р Николай Ненов, етнолог и директор на РИМ – Русе, коментира в “Нашият ден“:

“Подвластни сме на света на медиите и на образите, които те създават. От тази гледна точка музеят на бъдещето страшно много ще се доближава до това, което ние наричаме – да изживееш мига или живота си като във филм. Казвам го така, за да можем по-лесно да си представим какво се случва. Ето, вижте в сферата на туризма днес се представят не само най-обикновени пътешествия с дати, но и много често ни изкушават с преживяване. Музеите също се опитват да предлагат преживяване, но обикновено това преживяване може да има следваща степен, която да стигне до въобразяване. Някои се опитват чрез дигитални платформи да правят такъв тип преживяване и въобразяване в света, в който човек да попадне.“

“Да кажем, че музеите са едно огледало на общественото развитие. Те са задължени да бъдат активната страна, за съжаление невинаги и не всички музеи го постигат. Но така или иначе всичко онова, което ни е познато към исторически възстановки на живо или пък реконструкции на обекти. Трябва да се обърнем към реконструкция на съществуващите ни музей, защото те за съжаление са твърде еднакви. Когато отидем в който и да е музей в България, ще видим един и същи гърнета и твърде малко неща, които имат истории, които разказват за миналото от първо лице, свидетелски. Надявам се с времето да се научим и да помогнем на собствените си местни общности да формират идентичност чрез музеите.“

“В развитието на науките в последните години няколко десетилетие има голяма пропаст, несъответствие. Между постиженията на учените, които се занимават с антропология и етнография, и това, което от техните изследвания се показва в музеите.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.

Прочети още